| Алтернативен линк |
БРАТСТВО
Седмичник за братски живот
Брой 214 - год. X.
Севлиево, 24 април 1938 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 40 лева
За странство – 80 лева
Отделен брой 1 лев
----------------
Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
*
Съдържание:
Пътят към възкресението – Пламен.
Стани. Възкресение. (стих.) – Д. Антонова.
Научни и етични основи на вегетарианството – П. Г. Пампоров.
Словото на Учителя. Който приема свидетелството Негово. (из неделната беседа – 2 януари 1938 г.)
Исус и Христос – по Макс Хайндл
Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 213) – Влад Пашов
ПЪТЯТ КЪМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
Човешкият живот на земята, от гледището на Духа, е живот във гроба на грубата материя.
Духът, Божествената искра, нашата същина, върховната Реалност в нас, е погребана, — обвързана във веригите на материята, подчинена на законите на материалния свят.
Нашата задача в това тъмно царство на борби, противоречия, усилия и страдания е: Духът, т. е. нашето истинско „Аз“ да стане господар на материалните условия, да победи всички пречки, външни и вътрешни, да овладее напълно плътта, тялото, като го превърне в съвършен, префинен и послушен изпълнител и проводник на заповедите и подтиците на Духа.
Тук, на земята, Духът и плътта са във вечна борба помежду си. И тази борба трябва да завърши и може да завърши само по един начин: с победа на Духа над плътта.
Това е именно възкресението на Христа в човешката душа. Това е Великият ден, който очаква човека — освобождението му от робството на грубата материя, възкресението му от гроба на плътската страсти, желания, слабости и пороци. Изграждането на едно ново тяло, в което пулсира чиста, неопетнена с отровата на греха кръв, която е проводник само на чисти мисли, чувства и постъпки, и с което той ще заживее в „новото небе и новата земя“ на бъдещето.
Колко дълъг, и стръмен, и мъчителен е този път за човека!
Колко пъти ще падаме и ставаме под тежестта на нашия кръст — материята — в пътя си към Голгота!
Каква безкрайна низа от вътрешни борби, противоречия и страдания представлява човешкият път към Голгота — т. е. към възкресението!
Обаче, човек не може да избегне този път. Колкото и да се старае да се отклони от него, — т. е. да върви по широките и леки пътища на безгрижието и удоволствието, той не ще избегне завинаги трънливият и тесен нагорен път. Защото иначе животът му на земята би изгубил всякакъв смисъл.
Духът е вечно буден и не ще ни остави завинаги да тънем в блатото на безразличието и порока. Чрез хиляди усилия, в огъня на страданията, дошли като резултат на нашето отклонение, той ще изгори злото в нас, ще пречисти и облагороди нашето сърце, ще просвети нашия ум, ще укрепи нашата воля и ще ни направи способни да вървим с радост по този Път.
Човек няма да избегне своето спасение, своето освобождение, своето възкресение, колкото и низшето в него да хитрува — да го забавя и отклонява от този пътя!
Нека никога, при никакви условия и положения, да не се отчайваме! — Борбата между Духът и плътта в нас ще завърши с победа на Божественото начало.
Христос възкръсна!
Рано или късно. Той ще възкръсне и в нас — в нашата душа, в нашия живот.
За да не от чакаме, обаче, до безкрайното бъдеще, този процес, ние трябва разумно, съзнателно и свободно да тръгнем по пътя, който води към възкресението — това е пътя към Голгота, пътя на съзнателната жертва за доброто на всички.
Пламен
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
От съвременните хора се иска нов начин
на разсъждения, нова мисъл, нова философия.
Учителя
Пътищата, по които се движи съвременният човек и общество, не се много различават от ония, по които се с движил човек в най-дълбока древност, от как историята помни това. Той се движи в разрез с природните закони - ония закони, които са основа на живота. И с право може да се каже, че това разумно същество, което природата богато е одарила, е много, много за съжаление. Тя му е дала ум, с който да схваща, да оценява нещата и да различава доброто от злото, светлината от тъмнината. Дала му е сърце, с което да чувства вярно нещата и което да го води по пътя, който тя му е определила и което да бъде светилище на великото и красивото в живота. Дала му е воля — твърдост, сила, с помощта на която да устоява на всички противодействия и да побеждава всички пречки и изкушения.
Какво виждаме?
Виждаме едно същество, което като че ли няма нищо общо с оригинала, с първообраза. Виждаме същество, което не мисли както трябва, дал е ума си под наем на отрицателните сили в природата. Днес той е затворен в една ограничена сфера и мисли, че всичко е тя, и че извън тая тясна черупка на действия и възможности друго не съществува. Той дава своя ум и сила в услуга на насилниците, на потисниците. Далеч е той още от оня образ на истински служител в живота, далеч е още да бъде отражение на творческите сили в природата, а това именно се иска от него, това е неговото предназначение, това е истинският му образ, от който се е отклонил.
Виждаме един човек, който не чувства правилно, като че ли сърцето му е изгубено или вкаменено. И наистина днес човек е с каменно, с желязно сърце. Човекът, на когото е даден светъл ум и благородно сърце, е за окайване, защото търпи до себе си голяма неправда и насилие и сам ги върши. Той мисли фалшиво, крои клопки и измами, извратява истината.
Виждаме човека, на когото е дадена воля, твърдост и сила, за да устоява на противодействията, да пречупва волята си пред фалшивото, пред егоистичното. Виждаме го да яде това, което не бива да се яде, да пие това, което не бива да пие и да върши това, което не бива да се върши.
Наистина, за окайване е той за това низко положение, което е попаднал. Върти се той в тоя омагьосан кръг и като хипнотизиран не може да излезе от него. Свързан с отрицателни навици, с традиции и ред още заблуди, той е още роб, жалък роб на своята низша природа.
Какво се иска от него?
— Работа, усилена работа, за да може да излезе от дълбоките и тъмни изби, в които е попаднал, на светлина, простор, на свобода, да влезе в истинският живот. Семенцето и всяко живо същество, като почувства топлото пролетно слънце, тръгва из под земната кора и излиза на-вън, излиза на свобода. Така и човек трябва да тръгне полека, полека, да пълзи и да се измъква от мрака и фалша, в който до сега е бил и да влезе в светлината, в слънчевият, в истинският живот.
Ето възкресение — истинско възкресение! Да умре в нас старото, фалшивото, а да се роди, да възкръсне — новото, истинското
Живота иска от нас доблест и подвизи. Със старите си разбирания и ограничени схващания, какво можем стори? — Нищо.
Нови форми, нови дрехи трябват! Нови дрехи на нашите схващания, мисли, чувства и действия трябва да направим. Природата всека пролет прави нови дрехи на децата си. И ние сега като домакиня пред Великден да изнесем от себе си всички стари мисли, всички загнили чувства и всички криви навици, да ги изхвърлим навън! А на тяхно място да сложим нови, светли мисли, чисти чувства, здрави навици.
Ето това се иска от нас, за да станем нови хора: да възкръснем в нов живот — живот на чистота, братство, Истина и Любов.
Стани!
О, глас, потрепнал в тишината,
О, глас, що буди ме и пей:
— Стани, че близко е зората,
стани, че слънце ще изгрей.
*
Стани да срещнеш светлината
и сам да бъдеш светлина,
и да приемеш топлината
и сам да бъдеш топлина.
*
стани да видиш как венчето
разтваря пролетния цвят,
стани да вдъхнеш аромата
и сам да пръскаш аромат.
*
Стани да чуеш как славеят
със своя златен глас звъни,
стани да слушаш песента му
и сам да пееш ти стани!
*
Стани да видиш, как извира
в гората изворът сребрист.
Стани да пиеш от водата
и сам да бъдеш извор чист.
Д. Антонова
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
И тях ги разпнаха на кръста, забоден
дълбоко и твърдо в земята.
Там пъпките малки умряха със радост
и с вяра гореща в сърцата.
*
О, пъпките нежни, невинни и кротки,
в смъртта потопени,
страдание свято понесоха с радост,
дълбоко смирени.
*
И буря брули ги, но те оцеляха
и студ ги отвънка обгърна,
но сокът божествен протичащ отвътре
стопи го и в огън превърна.
*
Че речено беше, в смъртта потопени
не дълго да бъдат.
Че речено беше, те пак да възкръснат,
в живот да пребъдат.
*
И те разцъфтяха, възкръснаха всички,
в живот всепобеден минаха.
И плод изобилен роди се на кръста,
на който разпънати бяха.
Д. Антонова
НАУЧНИ И ЕТИЧНИ ОСНОВАНИЯ НА
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО
I. Научните основания на вегетарианството са следующите:
1. По класификациите на ботаници и физиолози, човек е плодоядно същество, както маймуните, а не месоядно, тревопасно или всеядно. (Линей)
2. По данните на анатомията: зъбите на човека — по-специално кучешките, не са закривени като куки, както у месоядните хищници, а са приспособени за плодове — както у маймуните; стомашния сок, дължината на червата (средна между тревопасни и месоядни) плюнчените жлези, потните жлези — всичко потвърждава положението, че човек е създаден да се храни със зърна, корени и плодове, а не с месо.
3. Инстинктът е непогрешим указател каква храна е естествена и необходима за човека; подрастващото дете без изключение обича плодове и зърна, но никога месо, особено в суров вид, както е случаят с инстинкта у месоядните животни.
4. По данните на физиологията човек трябва да се храни с растителна храна, а не с месна, понеже процесите на храносмилане в стомаха и червата у човека причиняват загниване, ферментация и самоотравяне, ако той се храни с неестествена нему месна храна, а протичат нормално, ако се храни с естествена, растителна храна, приготвена просто.
5. Месната храна, освен че е източник на заразителни болести, благодарение невъзможността за ефикасен контрол, е източник на отравяне организма с токсините, пикочната киселина и разлагането, които внася в организма.
6. Обратното е вярно за растителната храна: тя носи а чист вид всички необходими елементи, възприема се леко, внася сила, издръжливост, лекува и подмладява организма и е условие за дълъг живот и здраве.
7. Статистичните данни за болестите между вегетарианци и месоядци; за силата и издръжливостта на индийски моряци и японските носачи напр., които се хранят с растителна храна — в сравнение с европейските; за резултатите от състезания между вегетарианци и месоядци; и най-после за дълголетието на вегетарианците и лечебната сила на вегетарианската диета и витамините, потвърждават горните положения, че вегетарианството почива на научна основа.
II. Нравствени основания.
1. Човек няма право да убива животните, за да ги яде, понеже месото не е необходимост за него. С месоядието човек нарушава всеобщият нравствен и религиозен закон, написан в сърцата ни и провъзгласен от всички религии: Не убий! Обичай всичко живо!
2. Последствията от нарушението на този велик нравствен закон за светостта на всеки живот са трояки:
а) физически болести, израждане, бавно самоунищожение, алкохолизъм, полова разпуснатост, смърт.
б) Умствено затъпяване, нравствено огрубяване, жестокост, зверство, насилия, убийства, войни. Кръвта на милионите убити невинни животни е проклятие за човечеството.
в) Масовото убийство на домашни животни с милиони всеки ден, излагане на труповете на убитите животни, яденето им, развращава младото поколение и го държи под хипноза на едно варварство, твърде близко до людоедството. Никаква висша, християнска, човечна култура не е възможна, докато не престанем да ядем труповете на нашите по-малки братя — животните, чиито ръководители и възпитатели сме ние.
3. Чистата растителна и плодова храна ни носи освен здраве, сила, красота и дълъг живот, още чиста съвест, любящо сърце, благородна душа, човечност и мир.
П. Г. Пампоров
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
Който приеме свидетелството Негово
(из неделната беседа „Който приеме свидетелството Негово“ – 2.1.1938 г.)
Новото в света, това е новият език. Досега ние сме изучавали материалистичния език, а сега влизаме в една нова епоха, която аз наричам епоха на реалното в света, т. е. епоха на сърцето. Когато говорим за любов, за братство, за равенство, за организиране, ние подразбираме сърцето — реалния свят. Любовта ще управлява реалния свят. Според разбиранията на сегашните хора. когато се говори за любов, тя разбират детински работи. Казват за някой, който се е влюбил, че е малко нещо като смахнат.
Когато млад човек говори за любов, както и да е, но когато стар човек, на 60 70 години, говори за любов, казват, че този човек не е с ума си. Значи, старият човек не трябва да говори за любов. Според тези разбирания излиза, че любовта е унижение за стария човек.
Обаче, любовта не се подчинява на никакви закони. За нея закон не съществува. Тя ще постави човека там, дето не е мислил. Като влезе в ада, и ада тя ще направи рай. А като излезе от рая, и раят става ад. Дето влезе, тя всичко Превръща. Отдето излезе, всичко се обръща наопаки. Дето е любовта, там е раят, там е блаженството, там е Бог — там са всичките блага. Отдето излезе, тя взима със себе си всички блага. Щом дигне ценностите си от едно място и ги носи на друго, и вие веднага тръгнете след нея. Погрешката на хората се заключава в това, че щом тя напусне едно място, тя не тръгват подир нея, а остават на същото място, за щото то е било рай. Това място е било рай, но щом тя го напусне, то става ад. Тогава, напусне ли любовта едно място, тръгнете и вие с нея. Щом любовта влезе в ада, влез и ти с нея, не бой се. Излезе ли тя от рая, излез и ти. Това е новото учение.
Мнозина питат: какъв е смисъла на земния живот? — Смисълът на живота е да познаем Бога. Чрез познаване на Бога животът ще дойде у нас. Тъй щото. ако търсим истинския живот, това е пътят — да познаем Бога. Сега се явява въпроса — по кой начин да познаем Бога? Първият начин е чрез любовта. Вторият начин е чрез знанието и мъдростта. Третият метод е метод на истината, метод на свободата. Следователно, там дето няма живот, дето няма светлина, знание и мъдрост, дето няма истина, свобода и простор, там животът не може да дойде. И тогава, вечер, когато слънцето залезе, ние отваряме лампите. Що е тъмнината? Тя е свидетел, че всека крушка свети чрез слънцето. Ако слънцето изгасне само за половин час, всички светлини и огньове, всичкото това движение моментално ще спре. Като видя една свещ, като видя всички звезди, аз се радвам, зная, че слънцето свети. Всичко това показва, че светът е реален. Щом свещта гори, всичко друго е наред. Ако свещта изгасне, това е лош признак. Затова хората се страхуват когато изгасне една свещ. Даже има едно поверие, че ако една свещ изгасне или догори, или се стопи —този дом, чиято е свещта, ще го постигне нещо лошо.
Без да ви убеждавам в това, ще ви преведа един пример, кой не е никакво суеверие, но е една реалност. Това се случило в турско време. Синът на един български чорбаджия бил хванат от турците. Всички селяни от това село, Николаевка се казвало, събрали една сума, да купят една голяма свещ, да я запалят в църква, дано Бог помогне синът да се върне неповреден. Обаче, като запалили свещта, която била тежка три-четири килограма, забелязали, че свещта се разтопила веднага и се разляла на земята Скоро след това съобщили, че синът на чорбаджията бил заклан от турците. Това показва, че те късно се сетили да се молят на Бога. От по-рано е трябвало да се молят. По-рано е трябвало да палят свещ. Та казвам: Много хора са готови да палят големи свещи, но те всякога закъсняват. Те палят големи свещи след като човек замине за онзи свят. Хората ценят нещата само тогава, когато ги изгубят.
Сега ще ви приведа друг един пример. В село Суджеско, във Варненско, имало някой си Стоян, голям юнак, голям пехливанин. Той че сто казвал на майка си: Не зная защо ми е това голо здраве, дотегна ми да ходя да се боря с хората. Майка му все го карала да работи, а той се оплаквал от сиромашията и от голото си здраве. „Да имам пари, разбирам, но какво да правя само със здраве“ — често казвал той. Случило се, обаче, че той заболял от някаква тежка болест, която го държала цели три години. През това време той казвал на майка си: „Мамо, веднъж да оздравях, знам вече как да ценя здравето си. Тогава и с камъни да ме товарят, ще бъда благодарен на всичко. Сега оцених какво нещо било здравето.“ Мнозина от вас сте като този юнак Стоян, не цените здравето и казвате: Защо ми е това голо здраве? Не, за онзи, който разбира, няма по-хубаво нещо от здравето. Здравето е най-голямото благословение, което Бог ни дава.
Та, на физическото поле, нам е потребно здраве, за да можем да оценим всички физически работи. А в духовния свят е необходимо доброто, за да можем да оценим всички работи в реалния свят. Следователно, за да бъде силен по сърце, човЯк непременно трябва да тури за основа на живота си доброто. Тази основа расте в човека. Бог му е дал възможност да прояви доброто в себе си. Като е създал тялото му, Той е вложил в него и доброто в сърцето му. Бог казва: Ако следваш моя закон, винаги ще бъдеш здрав. И щом изпълняваш всички мои закони винаги ще бъдеш добър. Често хората считат, че добрите хора в света са слаби хора. Не, доброто е една ценност, която с нищо не може да се замести. Доброто е незаменимо. Здравето се отнася до външната страна на живота, а доброто — до вътрешната, до органическата. Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Защото, ако искате да знаете, най-доброто учреждение на земята, това е човекът.
Ако разглеждате подробно човешкия организъм, ще видите, че най-чудният, най-великият организъм на земята, това е човешкият. Като разглеждате научно една клетка от човешкия организъм, ще видите колко сложно, колко чудно е създадена. Всяка клетка е подобна на цялото. Колко хиляди години са били необходими на природата, колко милиони години наред е работила тя, докато създаде един организъм като човешкия. Ние, които живеем в този организъм, не ценим този велик труд, това велико постоянство, което природата е приложила, и казваме: защо ни е този организъм? — Та това е най-голямото благо- Какво по-голямо благо от това може да ни се даде?
Често хората се заблуждават от някои малки, външни блага. Всички външни блага, които имаме, не представляват нещо реално. Реално е само това, от което ти си организиран. Първата реалност е човешкото сърце. Дойде ли до тази мисъл, човек е дошъл до пробуждане на своето съзнание. Защо трябва да се пробуди съзнанието на човека? Ако съзнанието на човека не се пробуди, той не може да се развива, сърцето му не може да се облагородява. Казвате: Защо Господ ми е дал това сърце? — Благодари на това сърце. При всички страдания, които то ти създава, ще цениш сърцето си. Развиването на твоя капитал седи, именно, в твоето малко сърце. Ум без сърце не може да се развива. Казвате: Защо ни е доброто? — Доброто представя великата ценност на човешкото сърце. Няма човек в света, който да не е прекарал радости и скърби, да не знае какво нещо е сърцето.
Тъй разглеждан живота, страданията представят една временна функция. Страданията произтичат от неразбиране на живота, от противоречията в него. Откъде произтичат противоречията? — Главно от непослушанието. Бог постави Адама в рая и му каза: От всички дървета можете да ядете, но не и от плодовете на дървото за познава не на доброто и на злото. Ако ядете от това дърво, непременно ще умрете. След това дойде друг един учител в рая и им каза: Бие криво сте разбрали Божията мисъл. Ако ядете от това дърво, не само че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце, не знаеха в кое да вярват и в кое да не вярват. Те трябваше да опитат, и започнаха с негативната страна.
Сега вие можете да се съблазните от това, но аз не се интересувам от вашите съблазни. Герои са ония, които могат да пият от горчивата чаша на живота. Вие искате да избегнете от страданията? Не, това е невъзможно. Ако мислите, че можете да минете живота си без страдания, вие се лъжете. Вие ще минете през такива страдания, че всичко което имате в себе си, ще ви се вземе.
Вие мислите, че като отидете на онзи свят, ангели, облечени в бели дрехи и с музики и песни ще ви приемат. Не, само след като изпиете горчивата чаша до дъно, и след като изпълните волята Божия, тогава ще ви приемат така, както си представяте.
И тъй, да излезе човек от положението на горчивата чаша, в това седи неговото геройство. В горчивата чаша се крие всичко. Всички лекарства са все горчиви. Горчивите лекарства лекуват човека, а не сладките.
Сега вие ще ме попитате: Ами ние, които вярваме в Бога и които Го обичаме, какво ни очаква? Казвам ви — очаква ви горчивата чаша. Каквото е последвало Христа, това и вас ще последва. Ако Христос се е молил да Го отмине тази чаша, и не го отмина, мислите ли че за вас ще има изключение? — Няма да има изключение. Смъртта не е страшна. Смъртта е страшна само тогава, когато човек е престъпил Божиите закони, когато е престъпил законите на Любовта. Не че смъртта мъчи човека, но той влиза в един свят на пълно безлюбие. Тъй щото безлюбието мъчи човека, а не смъртта. Онзи, който има любов в себе си, горят го за Господа и той пее. А онзи, който няма любов в себе си, в душата му е цял ад, като че ли целият свят се събаря наоколо му. А онзи, който живее в любовта, като че ли цял свят се създава около него и за него. Има хора, кои то умират и светът се създава за тях. А има хора, които умират и светът се руши за тях. Та казвам: Смъртта е най-големият изпит за човека. Чрез страданията, чрез смъртта, любовта се проявява.
Зад всички страдания е скрита Божествената любов.
Любовта изпитва всички души. Като постави човека на изпит, тя ще го прекара през най-големите страдания, през най големия мрак. Тя чака човека зад този мрак. И когато той каже, че всичко се свършва с него, тогава именно, зад тази мрачина любовта ще излезе, ще хване човека, ще го прегърне, ще го заведе в рая.
Хората си представляват рая такъв, какъвто не е. Къде е бил този рай, не се знае. Описват го в Библията, че там имало четири реки. Двете реки са Тигър и Ефрат, но къде са другите две реки? Окултистите поддържат, че тия четири реки, за които се говори в Библията, са в самия човек: кръвоносната, артериалната, симпатичната и мозъчната системи. Тези четири реки, които днес функционират в човешкия организъм представят рая на миналото. В една от тия реки имало злато. Слънчевото течение, което е в нервната система, е емблема на слънцето, на златото в света. Всички онези енергии, които слизат от слънцето във вид на река, мина-ват през организма във вид на едно течение. За да стане този предмет по-ясен са го представили във вид на четири реки, които минават през рая. Сега, да оставим този въпрос на страна. Важното е, че раят е бил на земята, но не в това състояние, в каквото днес земята се намира. След грехопадането, след падането на човека, на земята са станали много катаклизми, вследствие на което повърхността на земята коренно се изменила.
Казано е в Писанието; „Ето, аз създавам ново небе и но ва земя." Тази земя, която сега се създава — човешкото тяло — това е раят, който пак ще дойде на земята. Щом земята се измени, ще се изменят и всички условия. Тогава и хората, които ще останат да живеят на новата земя, съвършено ще се изменят. Това ще стане по един естествен път тъй, както слънчевата светлина постепенно се увеличава. Казвам: тази епоха ще дойде така незабелязано, че когато стане всичко това, за което сега ви говоря, няма да се забележи как е станало. Тази промяна трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашия дух и в нашата душа.
Няма по-велико нещо от това да познава човек себе си. Запример, като се дразни, той трябва да съзнава, че е слаб човек. Помнете това нещо като закон. Следователно, докато мислите, чувствата и по-стъпките на хората ви дразнят вие сте слаб човек. Научете се да гледате спокойно на всичко. Като се научите да гледате спокойно, вие ще започнете да влияете на хората. Например, никога не бихте могли да проповядвате на един пияница да не пие или да го поправите, ако се тревожите от него. Започнете ли да гледате спокойно на всичко това, което той прави, гледате ли спокойно на него, той ще се поправи. Как ще се поправи? — Като дойде до втръсване. Има един закон на втръсване. Както пияницата може да дойде до втръсване, и да престане да пие, така и злото в света ще изчезне. Когато хората се втръснат от злото, те ще престанат да го правят. Тогава ще дойде тяхното спасение, тяхното избавление. Когато хората се освободят от злото, от своя егоизъм , като от проказа, тогава те ще бъдат здрави, силни, добри и каквото вършат, ще го вършат от любов. Един цирей се развива в човека. Нека го остави да набере, да излезе вън от него, отколкото да го остави вътре в себе си. Остане ли циреят вътре, той е цяла отрова. Също така когато в ума или в сърцето на човека се яви една лоша мисъл или едно лошо чувство, това са гноясали циреи, които трябва да излязат навън, да се пробият и да се изчисти човек от отровата, която е била в неговия организъм. Този е правият начин на лекуване.
Когато съзнаваш своята погрешка, ти си по-добър отколкото когато не я съзнаваш, Не я ли съзнаваш, ти си на крив път. Тъй щото, когато видите лошото в себе си, благодарете на Бога, че ви е дадена светлина да го видите. Бог не обича да вдигне завесите на нашите погрешки в съзнанието ни изведнъж. Той постепенно дига завесата на нашето минало.
Та казвам: Носете новото съзнание в себе си. И с всички ония противоречия, които имате в душата си, ликвидирайте. Как ще ликвидирате?
— С любов към Бога. Отправете се към Онзи, който ви е дал всички блага, който е работил с векове за вашето добро. Бог е предвидил за вас много хубави неща. Като изучавате свещените книги, като изучавате книгата на вашия живот, ще видите, че ви очаква нещо велико.
Работете с любов. Този вятър лъха вече. Той е полъхнал някой от вас. Онези, които този вятър лъха, стават тъжни и мислят, че Бог ги е забравил. Щом ви лъхне този вятър, вие веднага чувствате една болка. Същото се отнася и до болестите и противоречията в човека. На първо време положението като че ли се влошава, но постепенно всичко минава, докато изчезне напълно. Щом всички противоречия, всички болести между хората изчезнат, те стават братя помежду си и започват да живеят в любовта.
14 неделна беседа, от Учителя
държана ма 2 януари 1936 год.
София — Изгрев.
ИСУС И ХРИСТОС
За да можем да проникнем по-дълбоко във великата мистерия на Голгота и да разберем мисията на Христа като Основател на Всемирната религия на бъдещето, необходимо е преди всичко да схванем същината на Неговото естеството.
В Християнската литература често се среща израза „Исус Христос. единородния Син на Бога“. Обикновено значението на този израз се разбира в смисъл, че известно лице, което е живяло в Палестина преди 2000 години, и което е наречено Исус Христос, т. е. един отделен индивид, — е единствения „единороден“ Син на Бога.
В същност, има две отделни и много различаващи се Същества, към които може да се отнесат тези думи. От голямо значение е за изучаващия Свещеното писание да разбере ясно истинското естество на тези две велики Същества — различаващи се много по своята сила и слава, макар че всяко от тях заслужава нашата най-дълбока, безгранична преданост.
„Единственият Син на Бога“ — това е „Словото“ за което говори Йоан в първата глава на своето Евангелие, — това е Второто Лице на Върховното същество, на Бога
Това „Слово“ и само То, е „родено от Отца (първото лице) преди всички светове. „И което е станало, нищо без Него не стана“ — дори и третото лице на Върховното Същество, което произтича от първите две. Следователно, „Единородният“ е всеобгръщащата Същина, която стои над всичко във Вселената с изключение на Отца, първото лице, от което е създадена.
Първото лице на Върховното Същество създава в своята мисъл, в своето въображение цялата вселена, още преди нейната външна, материална проява, създава със своята мощна творческа мисъл всичко — включително милионите слънчеви системи и великите творчески Йерархии, които обитават Космоса.
Второто лице на Върховното Същество е това, което се проявява в материята като притегателна сила и кохезия, давайки й способността да приема най-различни комбинации от форми и видове. Това е „Словото“, творческото „да бъде“, което моделира първичната субстанция по начина, по който музикалните вибрации образуват различни фигури, като всеки тон дава винаги една и съща фигура.
Обаче, „Словото“ не може да направи това, преди третото лице на Върховното същество (Бог-Дух) да е подготвило първичната космична субстанция; преди Духът да е пробудил материята от нейното нормално състояние на инерция, туряйки в движение безчислените атоми, поставяйки ги в различни съотношения и вибрации.
Христос, второто лице на Бога, Великото космично Същество, Бог-Син, не може да се ограничи в една физическа човешка форма.
Исус, обаче, принадлежи към нашето човечество. Когато изучаваме живота на човека Исус в аналите на Природата, ний можем да го проследим, въплъщение след въплъщение, в които той е живял при различни условия, при различни имена, в различни тела, но все пак като човешко същество. Това обаче не може да се каже за Христа. Христос не принадлежи към нашата, човешка еволюция.
Не трябва да се предполага, обаче, че Исус е бил един обикновен индивид. Той е бил човек с необикновена чистота, стоящ много по-високо от болшинството от съвременното човечество. В продължение на много животи той е вървял по Пътя на светостта и така е достигнал до положението да получи най-голямата чест, която някога е дадена на едно човешко същество.
Неговата майка, Дева Мария, е била също образец на чистота и затова е била избрана да стане майка на Исуса. Неговият баща е бил Посветен, високо издигнат, който е бил способен да извърши акта на оплодяването като едно свещенодействие, без лично желание или страст.
Така, чистият и любящ дух, когото ние познаваме като Исус от Назарет, е въплътен в едно чисто и лишено от страст тяло. Това тяло било най-доброто и най- съвършеното, което е могло да бъде създадено на земята, и задачата на Исуса, в това му въплъщение, е била да се грижи за това тяло, да го развие до най-висока степен на отзивчивост и съвършенство, приготовлявайки го така за великата цял, на която то било предназначено да послужи.
Исус от Назарет е бил роден приблизително в началото на Християнската ера. Той е бил възпитан в братството на Есеите и е достигнал до висока степен на духовно развитие в продължение на тридесетте години, когато той е действал със своето тяло.
Тук можем да кажем в скоби, че Есеите са били третата секта, съществуваща в Палестина, освен фарисеите и садукеите. Това е било едно окултно общество, с висок морал и големи познания, различаващо се много от материалистите садукеи и от лицемерните фарисеи. Те са избягвали всяка външна проява на своите методи и дейност и на това се дължи факта, че те са почти непознати и че не са били отбелязани в новия Завет.
Природен закон е, че никое същество, колкото и високо да стои то, не може да се проявява в един свят, без помощта на едно тяло, на един проводник, изграден от материята на този свят. Следователно, за да се изяви напълно на земята, Христос е трябвало да си послужи с едно физическо тяло, за каквото е избрано тялото на Исуса. Когато последният е бил на 30 години, Светият Дух, т. е. Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота.
Едно обикновено човешко тяло не би могло по никой начин да издържи страшните по своята сила и мощ вибрации на Сина Божий, на Великия Дух. Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите.
Исус е човек, а Христос е Бог. Христос е това велико същество, което изпълва със своето присъствие всички светове. Никой друг не може да чувства такова състрадание, не може да разбира така напълно положението и нуждите на човека; никой, -освен него не може да ни даде това, което ни е истински нужно.
Светлината на слънцето —това е неговия живот, еманациите, излъчванията на неговия Велик Дух, които идват при нас и ни създават всички условия да съществуваме и да се проявяваме: изпълват самите нас с живот, така, че нашият живот е Негов живот; превръщат се в хляб, в плодове, в различни енергии и сили, и така се осъществяват наистина думите Му: „Хлябът, който ядете, това е Моето тяло, и виното, което пиете, това е моята кръв.“
Христос не е само „Спасител“ на човечеството, в смисъла, в който обикновено се разбира тази дума. Той е и Животодател, който постоянно ни дава живота, без който ний не бихме могли да съществуваме нито един миг.
Животът на Христа идва при нас чрез слънцето, което е Негов проводник. И без този живот, ние бихме изгаснали за миг, като малки безпомощни кандилца, на които маслото е внезапно отнето.
Ние познаваме Христа само в Светлината, която ни дава живот:
Светлина физическа, която създава материалните условия за нашето съществуване.
И светлина духовна, която дава храна на нашата душа и на нашия дух и ни води към своя Първоизточник.
(по М. Хайндел)
В. Пашов
(6)
АСТРОЛОГИЯТА
КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ
Част I.
Пак според експерименталните изследвания на Г. Ваксмута, което е само едно потвърждение на древното херметично твърдение, четирите рода етерни сили са поляризирани, и по този начин са групирани в 2 групи от 2 елемента. Топлинния и светлинния етери имат тенденция, да се разширяват, с което заедно разреждат и материята. Те имат, тъй да се каже центробежни тенденции. А химическия и жизнения етер имат противоположни тенденции — тенденция да сгъстяват, да абсорбират, имат тъй да се каже центростремително движение.
Ето какво казва и Учителя по този въпрос. „В природата работят два рода сили — положителни и отрицателни. Положителните и отрицателните сили биват два вида: Положителни сили във възходяща степен и положителни сили в низходяща степен. Отрицателни сили във възходяща степен и отрицателни сили в низходяща степен. Силите, които имат възходящо направление, винаги творят, а силите, които имат низходящо направление, понеже се движат в гъстата материя, всякога рушат“.
В Херметичната наука качествата и свойствата на различните състояния на материята и енергията са основно проучени. Според една класификация всеки елемент (под понятието елемент ще разбираме винаги комплекса — материя и енергия от даден род) има по две качества, от които едното е собствено само неготово, а другото качество е средно, като връзка между два следващи един след друг елементи, което ни подчертава генетическата връзка между елементите. Така елемента на огъня е горещ и сух; елемента на Земята е сух и студен; Водата е — студена и влажна; а Въздуха е — влажен и горещ.
По тези две по две противоположни качества елементите са познати като полярни един към друг, както следва:— огън и вода— като огъня е активния, мъжкия творческия принцип, а водата пасивният женският принцип и Въздух и земя. като въздуха е активния принцип, а земята пасивния. На друга основа елементите имат друга една поляризация помежду си, а именно— Земя и Вода са полярни; и огън и въздух. Първите са наречени пасивни, а вторите активни. Полярността е, както видяхме, един от принципите на херметичната философия и играе голяма роля в астрологията. При тази втора полярност елементите се взаимно допълват.
Представени така графически четирите елемента заемат и определят четирите посоки на пространството, т. е. обемат в себе си цялото космично пространство.
Платон ни посочва на трета една полярност при, която всеки елемент има по три качества. Качествата на огъня са: светлина (топлина), проницателност (разредителност) и движение; на земята —тъмнота, плътност (непроницателност) и покой (инерция). И по тези си качества огъня и земята са противоположни. Въздуха взема две от качествата на огъня — разредителност (това качество, което казахме за светлинния и топлинния етер — че разреждат материята) и движение, и едно на земята, а именно тъмнина, а напротив водата взема две качества от земята а именно — тъмнина и плътност и едно от огъня именно — движението. Но огъня е 2 пъти по рядък от въздуха, три пъти по подвижен и четири пъти по активен от въздуха. Въздуха е 2 пъти по-активен от водата, три пъти по рядък и четири пъти по подвижен. Също и водата е два пъти по активна от земята, три пъти по рядка и четири пъти по подвижна. И тъй огънят има същото отношение към въздуха, както въздуха към водата и водата към земята — и обратно — земята към водата; водата към въздуха и въздуха към огъня.
Това са принципите и началата на всички тела: това са елементите и качествата, които образуват всички тела. Тук ясно виждаме изразени два принципа — активния и пасивния — топлината и студа — под чието въздействие се организират всички форми. Топлината, огъня разширява, а студа свива. Тогаз развиването на органическите форми върви по резултантната на тези две движения.
И тъй, имаме четири елемента, от които всеки елемент има специфична форма на движение, която определя характера на формите и състоянията, които създава. Или с други думи казано — всеки елемент има специфичен начин на вибриране, има и специфичен ритмус, от което се определя, че всеки елемент има специфичен цвят и тон. Тъй като определихме, че всеки елемент има по три качества, то в допълнение на това ще кажа, че всеки елемент има по три проявления, които отговарят на трите света; като във всеки свят едно от качествата з доминиращо, изявено, а другите са в полупотенциално състояние. По такъв начин получаваме четири елемента с по три качества — 12 проявени качества — това са дванадесетте знака на зодиака, които са основа на астрологията.
Огънят е активния принцип а земята е пасивният принцип. Огъня е носител на светлина и топлина, той е емблема на духа на разумното начало. А земята е пасивното начало, тя е основа, фундамент, върху които се проявяват всичките елементи.
Ето какво казва Агрипа за отношението на 12 зодиакални знаци към четирите елемента. Всеки елемент се проявява в три знака. Първия знак е началото на неговото проявление — това е в света на принципите; втория знак развиване на елемента, проявата му в света на законите, в реалния свят, третото му проявление е във феноменалния свят — свят завършени процеси, на резултатите, в материалния свят. Така Първия знак на зодиака наречен овен, взема своя принцип от огъня, той е началото на зодиакалния, на жизнения кръг и в сегашната епоха началото му съвпада с пролетната равноденствена точка, която е там където еклиптика (видимия път на слънцето през небесната сфера) пресича небесния екватор. Тъй че Овен е първия знак на огнения елемент. Втория знак на огъня се нарича Лъв, той е средата, и третия знак на огъня се нарича Стрелец; той е резултата, крайния предел на проявление на принципа на огъня. Тези три знака на зодиака образуват помежду си един равностранен триъгълник, наречен триъгълник или тригон на огъня.
По Платоновата класификация, полярна на огъня видехме че е земята — и тя се проявява в три знака. Първия знак на земята се нарича Телец. Той е начало на проявление на принципа на земята; средното проявление е в знака Дева и третото в знака Козирог. Тези три знака са проява на принципа на земята, наричат се земни знаци, а определихме земята като пасивен принцип, а огъня като активен. Тогаз принципа на огъня, в неговото тройно проявление представяме графически с един равностранен триъгълник обърнат с върха нагоре - емблема на активния принцип. А принципа на земята в неговото тройно проявление можем да представим с един триъгълник обърнат с върха надолу. Като ги преплетем тези триъгълници получаваме една хексаграма или така наречения соломонов печат. Третия принцип е принципа на въздуха, който също е активен принцип. Начално проявление на принципа на въздуха е третия знак на зодиака наречен Близнаци; второто и средно проявление на въздуха е знака Везни, а третото проявление на въздуха — крайния предел на неговата проява е знака Водолей. Трите знака на въздуха също така могат да се представят графически в един равностранен триъгълник обърнат с върха нагоре.
БРАТСТВО
Всеки човек, ако иска да изпълни предназначението си, трябва да бъде предаден на една велика идея — владееща над всичко цел, която остава засенчени всичките му останали стремежи, която да ръководи, упътва и контролира живота му. Това са хората, които са променяли и променят лицето на света със своята дейност; това са хората на идеята, които тласкат човешкото семейство към напредък, към светлина, Братство, Истина!
Всички велики благодетели на човешкия род са били изпърво окайвани и осмивани, особено от богатите и образованите хора. Въпреки това, винаги и във всички страни все са се намирали хора, готови да търпят бедността, немотията, трудовете, присмехите, гоненията, па дори и смъртта, ако виждат, че с това можели да пролеят светлина, или някаква утеха в оня път, по който всички са длъжни да вървят от люлката до гроба. И наистина, сако онзи, който се е проникнал от дън душа от великата цял, от една идея, стояща по-горе от всичко, може действително да направи нещо важно за човешкото семейство,. за човешкото братство и единство.
Ето що казват хората на идеята:
Бедните, които са се освободили от завистта, ще бъдат по-богати от най-богатите на земята.
Почестите, които се отдават на богатството, са главния източник на злоупотребленията в икономическите отношения.
Обществото винаги се отнася по-учтиво към някой богат разбойник, отколкото към бедния, честен човек.
Днес хората не притежават парите, а парите притежават тях: човек трябва да си служи с тях, без да изпада в идолопоклонство, без да изгубва човешкото си достойнство.
Бедността не трябва да се смесва с мизерията, с лишаването от необходимите за живот неща. Бедността е скромно живеене.
Човек се счита за беден, когато се сравнява с ония, които имат повече от него. Както жаждата не може да се утоли със сол, така и щастието не се постига със завист.
Хората са нещастни, понеже не знаят, че са щастливи, че са отрупани с блага и добрини.
Любовта е много почитана, но малко се практикува. Трябва да обичаме и да знаем, че сме били обичани, преди да обичаме.
Любовта ни доставя едно непобедимо удоволствие. За да обичаме, трябва да знаем нравствените предимства на любовта и нейното отражение върху щастието.
Ако животът ни се вижда тежък и непоносим, това е защото сме живели и дивеем повече и главно за себе си. Все по-често да забравяме себе си и да се приучваме към всекидневна малка жертва за общо добро и напредък.
Добротата е най-ценния и верен другар на човека и се намира в зародиш у всекиго. Тя лекува, разхубавява и топли. В областта дето добротата блещи, царува Божествената приятност и привлекателност.
Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър. Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата.
Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните. Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен
Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата.
Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа. Добротата и нежността също вървят за едно и образуват необходимото условие за щастието.
Доброта! Любов! Щастие! Една велика троица: едната
призовава другата и трите взаимно се подържат.
Да обичаме, това значи да не живеем само за нашия живот. а да излизаме и да се завръщаме много по-богати и радостни, животът ни да става по-мил.
На песимистите за да се преобразят би трябвало да се каже: обичайте и правете добро! Човек се усъвършенства като обича, безразлично дали е княз или метач.
Ще дойде ден и дошъл е вече, когато хората ще бъдат овладени ом мъдростта да се обичат. Борбата ще се замести с Любовта на всички за всички. Морала ще се изрази в добротата, в солидарността в усъвършенстването на човека, в изпълнение на своя обществен дълг.
Има нещо много приятно в онова чувство, чрез което ние усещаме други хора да стоят по горе от нас: техните мисли и възвишени чувства заживяват в нас! Ако е приятно човек да бъде обичан, необходимо е така също и той да обича. Като работи за доброто на хората, човек се ползва от тяхното нравствено и интелектуално величие.
Човешкото щастие зависи от голямата солидарност на хората и от стремежа към все по-тясното помирение на народите, ни расите и на религиите.
Дим. Станев
КНИЖНИНА
Зазоряване — (когато ние, живите станем) от Любомили. Доставя при поискване Люб. Лулчев, ул. Опълченска 64, София.
Това е един опит на автора да запознае подготвения читател с реалния живот и с извора, с източника на живота. Това не с опит в лабораторията на учения нито на полето, където се търсят нови пътища н подобрения, а опит за свързване със света на светлината, Любовта и Истината.
Книгата съдържа 48 страници и има следните глави:
Той и аз. В нея се описва как една душа послушва Божественият глас и го последва. Много пъти Божествения глас ни е призовавал. но кога ли ще се събудим за да го последваме и тръгнем по осветения от Него път. И сега сме будни, но не още за висшето и Божественото. Човеците днес са будни за злото. Но назряло е времето да чуем гласа Му и да го последваме. Дано повече души са назрели и почувстват готовност да Го последват, когато Той ги призове.
Когато Божественото ни посети душите ни светват като кандилца — оживяват. Ако се намираме дори и в най-голямо отчаяние, щом Тони посети, нам ни светва, изменяме се, надеждата се събужда в сърцата ни. Когато в нужда ние Го призовем, То веднага се притичва на помощ, идва при нас, само че ние се намираме в много гъста среда и сме слепи за Него. Но при все това, То пак ни помага.
Той и те. Формите са много, живота е един. Всяка форма носи нещо специфично. А кой разбира живота?— Само събудения за него. Живота ни предлага много неща. От нашата светлина, знание и разумност ще зависи какво ще изберем — меч, който отрязва главата на брата ни ли, или скиптър, който пробожда сърцето му ли, или плод, който носи живот, който като ядем — оживяваме? Плодът е за оживелите човеци, защото можем от него да ядем и на другите да дадем.
Трудно, много трудно могат да се събудят спящите, много трудно могат да се освободят човеците от техните илюзии и предубеждения. За тях трябва като че ли да назрее времето, да се втръснат от заблудата и фалша, в който са, и сами да потърсят нещо ново, сами да потърсят Истината. А будителят, който отива да ги събужда, трябва да е много силен, да не би той самия да заспи като тях. За да може да им помага, да може да ги събуди, човек трябва да стане жив хляб за тях — очи, които да ги водят, светли мисли и благородни чувства, които да ги вдъхновяват, Истина и Любов, които да им бъдат светилник в живота, и път по който да ходят.
Видения. Божественото е едно, но се проявява в безкрайно много форми. Ние Го виждаме навсякъде; — и в погледа на брата си и усмивката на сестра си, и в дъждовната капка, и в шепота на душата си, когато сме в общение с Него. Той е на всякъде.
Когато Божественото се яви дори и между най-озверелите. когато То запали свещеният огън в душите им — огънят на обичта, те захвърлят студените оръжия и се прегръщат братски. До вчерашните неприятели, стават приятели.
Ето Той ни праща при философите на човечеството и какво виждаме: градят грамадни и великолепни постройки, а сами те не живеят в тях, а в дупка. И как могат да живеят в тях, когато са неустойчиви и не са построени според законите на живата природа? Не рухват ли днес една след друга философските системи? Не си ли подкопават те една друга основите? Но ако им покажете постройките на майсторите на света, те ще ги кажат: „Глупако, това са миражи, това са утопии.“
Ето ни в градината на много плодни дървета, но плодовете им отровни, отвратителни и гнили. Това е градината на познанието, за великаните и избранниците на човечеството. А като им се показва дървото на живота, светло, с великолепни плодове, те отговарят: „химери и безумия.“ Всичко това е защото им липсва Любов, защото: Сила без Любов става насилие, знание без Любов става източник на нещастия, богатство без Любов с товар и извор наскърби. Без Любовта всички са слепи — и водачи и водени и между тях има вечна борба, защото вървят по обратен път, а не когато слънцето грее.
Откровения. Когато всички видят брата си в сенките, в дърветата и в хората, тогава ще се помогне на тия. които страдат.“ Докато човек не почне да се учи да живее разумно, докато не почне да се учи човек със светъл ум и благородно сърце да стане, той е далеч от истинския път на живота, който води нагоре към Източника.
Н.
